За Silviya Cooks с любов

Днес се навършват 9 години от първата рецепта в Silviya Cooks! Уау! Да, толкова много!

Още помня, макар и малко смътно, онази февруарска вечер през 2009-а, когато за първи път опекох една италианска фокача с домати и тя се получи толкова вкусна, та си помислих – трябва да кажа на хората, за да си я приготвят и те!

Така всъщност една обикновена питка се оказа искрата, която постави началото на моя блог. Но тогава не осъзнавах, че всъщност създавам нещо по-голямо от блог…

Silviya Cooks e процес, в който се научих на много повече от това да готвя. И днес продължавам да го правя.

Тогава бях една от малкото все още кулинарни блогърки в България. Нямаше толкова много уебсайтове, правилата, по който функционираше интернеДа бяха различни и за да успееш се изискваше много по-малко отколкото днес. Заради това и ред други причини, млякото с ориз и картофената манджа бързо заеха първи позиции в Гугъл. И това ме радваше много.

В началото четях от кулинарните книги на майка ми, но те бяха много old school и част от нещата звучаха неразбираемо и дори ме объркваха. И затова реших аз да не бъда като тях, а да представям рецептите на прост и лесен език, така че всеки да може да се справи..

Все още доста млада и несигурна, но много любознателна, опознавах добрите практики за успешни блогове, четях чуждестранни сайтове за рецепти и кулинарна литература, гледах готварски предавания и още повече се засилваше интереса ми към готвенето. Експериментирах много и се провалях много пъти. Пушек и брашно навсякъде в кухнята… но аз не се отказвах.

Постепенно нещата започнаха да ми се получават все по-добре и по-добре. По това време някъде станах и вегетарианка, което бе и още една причина да усъвършенствам готвенето си и да посветя блога именно на тази кухня. Когато погледна назад ми става топло на сърцето като си помисля, за всичко което съм сготвила през тези години, хората с които съм го споделила и моментите, които няма да забравя. Почти зад всяка рецепта си крие история 🙂

Едва шепа от всичко което съм правила е публикувано в блога ми, защото през годините той често оставаше на заден план. Но дори и да не публикувах, продължавах да готвя с много желание.

Всъщност Silviya Cooks не винаги се е казвала така и не изглеждала по този начин. Блогът претърпя доста трансформации през годините, докато създам негова идентичност и облик. Първоначало го кръстих Food&Smile – комбинация от това, че обичам да готвя и да се усмихвам (seems legit, right?). Сега ми звучи малко лейм, но 18-годишното ми аз така ги е разбирало нещата.

Разбира се, в процеса на изграждане на сайта не съм била напълно сама. Много хора са ми помагали в определени периоди, така че сайта да изглежда и функционира добре. Благодаря на всички тях (те си знаят). Благодаря и на всички, които през тези години са подкрепяли моята идея. Когато някой ми каже, че е приготвил някоя рецепта и много му харесала… еми става ми много хубаво 🙂

През тези девет години Silviya Cooks порастна заедно с мен. И аз с нея. Сайта ми беше опитно зайче за всичко, с което исках да експериментирам и да се уча. Така по-късно наученото от него донякъде се превърна в моя работа.

Днес, вече гледам по друг начин на нещата и знам много повече. Но никога няма да забравя как започна всичко.

Освен да си пожелая честит рожден ден, си пожелавам и повече време готвене и за публикации.

А от тук нататък..идеи много, но само времето ще покаже.

С любов,

Силвия